По време на своята среща в Италия лидерите на големите световни икономики одобриха глобалния минимален корпоративен данък в размер на 15%. Рим е домакин на първата си среща на върха на Г-20.
Глобалната здравна криза, икономическото възстановяване и изменението на климата бяха основни теми на тазгодишния дневен ред, като делегатите обсъдиха по-специално как да се намалят неравенствата, породени от пандемията Covid-19 и неравномерното разпространение на ваксини.
Италианският премиер Марио Драги приветства световните лидери в конгресния център Nuvola в квартала EUR на италианската столица.
„Ясно е, че мултилатерализмът е най-добрият отговор на проблемите, пред които сме изправени днес. В много отношения това е единственият възможен отговор. От пандемията, до изменението на климата, до справедливо и еднакво данъчно облагане, да се справите сами, просто не е опция“, каза Драги в встъпителната си реч на Г-20. Той добави, че разликата в нивата на ваксинация срещу Covid-19 между страните с високи и ниски доходи е „морално неприемлива и подкопава глобалното възстановяване“.
Междувременно президентът на САЩ Джо Байдън приветства одобрението на глобален минимален корпоративен данък, което беше много очаквано, след като финансовите министри одобриха този ход през юли.
„Тук, на Г-20, лидери, представляващи 80% от световния БВП – както съюзници, така и конкуренти – ясно изразиха подкрепата си за силен глобален минимален данък. Това повече от една данъчна сделка, това е дипломация, която променя глобалната икономика и дава на нашите хора“, написа Байдън в Twitter.
Срещата на върха се проведе в навечерието на конференцията на ООН за изменението на климата, COP26, която започва на 1 ноември в Глазгоу.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш каза преди срещата на върха, че светът се „насочва към климатичната катастрофа“ и че „имаме нужда от повече амбиции и повече действия, а това ще бъде възможно само с масивна мобилизация на политическа воля и изисква доверие между ключови актьори.“ „Най-важната цел на тази среща на върха на Г-20 трябва да бъде да се възстанови доверието“, добави Гутериш на пресконференция.
По време на срещата САЩ и ЕС се разбраха по отношение на митата за алуминий от времето, когато президент на Щатите бе Доналд Тръмп. Администрацията на Тръмп наложи мита върху стоманата и алуминия в ЕС през 2018 г. с твърдението, че чуждестранните продукти, произведени от американски съюзници, представляват заплаха за националната сигурност на САЩ. Европейците и други съюзници бяха възмутени от използването на член 232, за да оправдае митата, което накара мнозина да наложат контрамита върху мотоциклети, произведени в САЩ, бърбън, фъстъчено масло и дънки, наред с други артикули.
Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан, търговският представител на САЩ Катрин Тай и министърът на търговията Джина Раймондо обявиха, че митата по член 232 няма да бъдат премахнати изцяло, но че някои количества европейска стомана и алуминий ще влизат в САЩ без мита.
Лидерите на най-големите икономики в света поеха компромисен ангажиментда постигнат въглероден неутралитет „до или около средата на века“, приключвайки срещата на върха на Г-20, проправяйки пътя за решаващата конференция COP26, която започва в Шотландия.
В окончателно комюнике лидерите на Групата на 20-те се съгласиха да прекратят публичното финансиране за производство на електроенергия с въглища в чужбина, но не поставиха цел за постепенно премахване на въглищата на вътрешните си пазари – ясен знак към водещите въглеродни замърсители Китай и Индия. Преговарящите работиха през нощта и разговорите продължиха в неделя сутринта, опитвайки се да постигнат консенсус за окончателно изявление.
Според комюникето Г-20 потвърждава миналите ангажименти на богатите страни да мобилизират €86,5 млрд. годишно, за да помогнат на по-бедните страни да се справят с изменението на климата, и се ангажира да увеличи финансирането, за да им помогне да се адаптират.
Ключов проблем остава крайният срок за нациите да достигнат въглеродна неутралност или „нетни нулеви“ емисии, което означава баланс между парниковите газове, добавени и отстранени от атмосферата.
Западните страни се отдръпнаха от финансирането на проекти за въглища в развиващите се страни, а големите азиатски икономики сега правят същото: китайският президент Си Дзинпин обяви на Общото събрание на ООН миналия месец, че Пекин ще спре да финансира подобни проекти, а Япония и Южна Корея поеха подобни ангажименти по-рано през годината.
Китай обаче не е определил крайна дата за изграждане на въглищни централи у дома. Въглищата все още са основният източник за производство на електроенергия в Китай и както Китай, така и Индия се противопоставиха на опитите за декларация на Г-20 за постепенно премахване на вътрешното потребление на въглища.
Източник: Economy.bg